Чета книжка. Купила съм си я от Щатите, защото на български не е превеждана. Влачила съм я в куфара от другия край на света. Радвам й се на колко хубава хартия е отпечатана, как кориците не се разпадат, а мастилото не цапа пръстите. Отмятам първите двайсетина страници и я оставям настрана.
Отивам на един руски сървър, където знам, че има пиратско съдържание. Намирам моята книжка и си я свалям. Преформатирам текста (любим шрифт, предпочитано разстояние между редовете, задължително двустранно подравняване) и го експортвам в pdf формат. Мятам го на Nokia N800 и продължавам с четенето от екранчето й.
Ако Kindle не беше така безсрамно скъп, а начинът за качване на книги на него — толкова ограничаващ… щях да го пожелая. За съжаление сегашната оферта е тотално неприемлива и затова ще чакам алтернативно (и по-разумно) устройство да се появи на пазара. А междувременно ще продължавам да пренебрегвам хартиените издания, четенето нощем е по-хубаво, когато страницата свети в ръцете ти.
Еми удобство е като си на работа и да четеш на компютъра - щото не могат да те обвинят, че четеш, все нещо ще измисляш като оправдание.
ОтговорИзтриванеОбаче хартията е романтика.. история. Всичко стана на екранче вече, пък едно време нашите са купували холни гарнитури с огромна библиотека..